РЗИ ПЛОВДИВ

    Световният ден за борба с диабета се отбелязва всяка година на 14-ти ноември. Избрана е точно тази дата, защото това е рожденият ден на съоткривателя на инсулина - Фредерик Бантинг.

    Диабетът е хронично заболяване, което възниква, когато панкреасът не произвежда достатъчно инсулин или когато тялото не може ефективно да използва произведения инсулин. Глюкозата, която е необходима за производството на енергия може да влезе в клетките само в присъствието на достатъчно количество инсулин. Този хормон има свойството да намалява повишената след прием на храна кръвна захар, като помага за нейното навлизане в клетката. При диабетиците има пълна или частична липса на производство на инсулин или е нарушено действието на произвеждания инсулин. Хипергликемията или повишената кръвна захар, която се наблюдава при  неконтролиран диабет,  с течение на времето води до сериозно увреждане на много от системите на тялото, особено на нервите и кръвоносните съдове.

   Срещат се два основни типа захарен диабет- тип 1 и тип 2.

• Захарен диабет тип 1 е автоимунно заболяване, при което бета-клетките на панкреаса са унищожени и не могат да произвеждат инсулин, настъпва пълна липса на хормона и кръвната захар е повишена както на гладно, така и след нахранване. Този тип диабет се нарича още инсулинозависим. При пациенти с този тип захарен диабет е необходимо инжектирането на инсулин.
• Захарен диабет тип 2 е заболяване, което се характеризира с инсулинова резистентност и относителен недостиг на инсулин. Панкреасът произвежда инсулин, но неговото действие е затруднено, глюкозата от кръвта не може да проникне в клетката и кръвната захар се повишава. Той се среща обикновено при хора над 40 годишна възраст.

    Захарен диабет тип 2 е най-честият тип диабет -90% от случаите на диабет в света. Обичайно при него дълго време липсват симптоми и трудно може да се определи началото на заболяването. Много често диагнозата се постави въз основа на случайна повишена венозна плазмена концентрация на глюкоза.  В резултат на това има дълъг преддиагностичен период и около 1/3 до 1/2 от популацията със захарен диабет тип 2 остава недиагностицирана. Понякога диабетът се манифестира първо с усложненията си като зрителни увреждания, лошо зарастващи рани на долните крайници, сърдечно- съдови заболявания и др.

    Рискови фактори за развитието на заболяването са:

• наднормено тегло и затлъстяване;
• нездравословен модел на хранене;
• ниска физическа активност;
• наличие на първостепенни родственици с захарен диабет;
• хипертония;
• повишени нива на холестерол и триглицериди в кръвта;
• установен гестационен диабет;
• раждане на плод с тегло над 4 кг.

   Честотата на  Захарният диабет в България към 2024 г. е 16.55% (диагностициран – 8.22% и недиагностициран – 8.33%), а на преддиабета – 20.6% (нарушен глюкозен толеранс – 8.2% и нарушена гликемия на гладно – 12.4%), като смъртността към 2023 г. съставлява 21.6 на 100 000 души от населението. Около 75% от диагностицираните диабетици са с лош метаболитен контрол, което води до развитие на усложнения - миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, слепота, ампутации на крайниците и хронична бъбречна недостатъчност. Дългосрочната прогноза и качеството на живот на диабетно болните зависят именно от развитието и тежестта на късните усложнения.

   Профилактиката за развитието на диабет тип 2 се състои в здравословно хранене, достатъчна физическа активност, недопускане на наднормено тегло, недопускане на злоупотреба с алкохол и тютюнопушене. А при вече изявен захарният диабет тип две той може да бъде успешно контролиран с подходящи грижи, обучение и съвременно лечение.