Съгласно актуалния Имунизационен календар на Република България се провеждат задължителни профилактични имунизации и реимунизации на определена навършена възраст:
Имунизации
- всички новороденисе имунизират с ваксина срещу туберкулоза /БЦЖ/ и срещу хепатит Б до изписването им от родилния дом
- отвтори, трети и четвъртимесецдецата се ваксинират срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце тип Б инфекции и пневмококови инфекции,която е на схема втори- четвърти месец, както и срещу хепатит Б, ако ваксината срещу хепатит Б е в състава на многокомпонентна ваксина
- ако хепатит Б ваксината не е в състава на многокомпонентна ваксина,втора доза се прилага от първия месецитрета доза от шестия месец
- между 7 и 10 месечна възрастна децата без белег от БЦЖ имунизацията в родилния дом се поставя БЦЖ ваксина след отрицателна туберкулинова проба
- оттринадесетия месецдецата се имунизират с комбинирана ваксина срещу морбили, рубеола и паротит
Реимунизации
- отдванадесетия месец-реимунизация срещу пневмококови инфекции, но не по-рано от 6 месеца след прилагане на втория прием
- отшестнадесетия месец- реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит и хемофилус инфлуенце тип Б инфекции, но не по-рано от 12 месеца след прилагане на третия прием
- на6 г. възраст- реимунизация срещу дифтерия, тетанус, коклюш и полиомиелит
- на7 г. възраст- реимунизация срещу туберкулоза на лицата с отрицателна туберкулинова проба
- на12 г. възраст- реимунизация срещу морбили, рубеола и паротит и реимунизация с комбинирана ваксина срещу тетанус, дифтерия и коклюш
- на17 г. възраст– реимунизация срещу тетанус и дифтерия
- при навършване на25 години,както ина всеки 10 годинислед това - реимунизация срещу тетанус и дифтерия
При всички здравноосигурени лица с избран личен лекар задължителните имунизации и реимунизации се извършват от личния лекар след преглед в деня на ваксинирането и са безплатни за пациента.
Препоръчителни имунизации
Освен задължителните, съществуват и т.нар. препоръчителни имунизации. Те се извършват по желание на пациента срещу заплащане. Прилагат се на пътуващи в региони, в които съществува повишен риск от заразяване с определени ваксинопредотвратими инфекции; в региони, ендемични за дадените заболявания; на лица в неимунизационна възраст с придружаващи заболявания и повишен риск от заразяване, и др. Тук се включват ваксини срещухепатит А, хепатит Б, грип, коремен тиф, бяс, жълта треска,ваксина срещу дифтерия, тетанус и коклюш (ацелуларна компонента) и с намалено антигенно съдържание на дифтерийната компонента, срещу морбили, паротит, рубеола, срещу менингококови, пневмококови, ротавирусни, хемофилус тип Б инфекции, инфекции с човешки папиломен вируси др.
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ИМУНИЗАЦИИ НА ПЪТНИЦИ ПРИ МЕЖДУНАРОДНИ ПЪТУВАНИЯ
Какво представлява жълта треска?
Жълтата треска е болест, която наподобява чумата. Смъртността е изключително висока – близо 85%. Предава се от комар на човек. В райони с регистрирана жълта треска и докладвани случаи на заразени, ваксината срещу жълтата треска е задължителна.
Кога е задължителна имунизацията срещу жълта треска?
Ваксината срещу жълта треска е изискване на Световната здравна организация при международни пътувания до конкретни дестинации.
Колко дни преди пътуване е необходимо да се постави ваксината за жълта треска?
Най-добре е имунизациите да бъдат направени 4 седмици, за да бъде съобразено поставянето на ваксините с тяхната съвместимост и за да се изгради постваксинален имунитет, включително и при тези, които изискват приложение на повече от една доза за завършване на имунизационната схема.
Таблица 1. Списък на страните, за които се изисква имунизация срещу жълта треска
|
ИМУНИЗАЦИЯ СРЕЩУ ЖЪЛТА ТРЕСКА |
|
|
АФРИКА |
Ангола, Бенин, Буркина Фасо, Бурунди, Камерун, Конго, Демократична република Конго (бивш Заир), Кот д'Ивоар, Екваториална Гвинея, Етиопия, Габон, Гамбия, Гана, Гвинея, Гвинея - Бисао, Кения, Либерия, Мали, Мавритания, Нигер, Нигерия, Сенегал, Сиера Леоне, Южен Судан, Судан, Того, Уганда, Централноафриканска Република, Чад |
|
ЦЕНТРАЛНА И ЮЖНА АМЕРИКА |
Аржентина, Бразилия, Боливия, Колумбия, Еквадор, Френска Гвиана, Гвиана, Панама, Парагвай, Перу, Суринам, Тринидат и Тобаго, Венецуела |
Таблица 2. Препоръчителни имунизации според географския регион
|
ГЕОГРАФСКИ РЕГИОН |
ПРЕПОРЪЧИТЕЛНИ ИМУНИЗАЦИИ |
|
Северна Америка |
Дифтерия, тетанус, хепатит В |
|
Централна Америка (континентална) |
Хепатит А и В, тетанус и дифтерия, коремен тиф |
|
Южна Америка (тропическа зона) |
Жълта треска, хепатит А и B, тетанус и дифтерия, коремен тиф, менингококова инфекция |
|
Южна Америка (умерена зона) |
Хепатит А и В, тетанус и дифтерия, коремен тиф |
|
Южна Африка |
Хепатит А и В, тетанус и дифтерия, коремен тиф, полиомиелит |
|
Северна Африка |
Хепатит А и В, тетанус и дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бяс |
|
Африка на юг от Сахара |
Жълта треска, хепатит А и B, тетанус и дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, бяс |
|
Източна Азия |
Хепатит А и B, тетанус и дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, менингококова инфекция, бяс |
|
Югоизточна Азия |
Хепатит А и B, тетанус и дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, менингококова инфекция, бяс |
|
Азия (южна и централна) |
Хепатит А и B, тетанус и дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, менингококова инфекция, бяс |
|
Югозападна Азия |
Хепатит А и B, тетанус и дифтерия, коремен тиф, полиомиелит, менингококова инфекция, бяс |
При пътуване в страни с риск от заразяване с малария (Африка, Азия, Латинска Америка ) е необходимо използването на репеленти и провеждане на химиопрофилактика.
Химиопрофилактиката се извършва съгласно препоръките на СЗО с препарати ( мефлокин, маларон, доксициклин и др. – ефективни за съответната страна ), препоръчани от специалист паразитолог.
Указания за химиопрофилактиката може да получите в РЗИ Пловдив, Дирекция „Надзор на заразните болести” , Отдел „ Медицински изследвания”, звено Паразитология.
След завръщане от страни с разпространена малария е препоръчително да се извърши профилактично изследване за малария. При фебрилно състояние трябва незабавно да се потърси медицинска помощ.
Съгласно Наредба № 17/ 30.07.2008 г. за внасяните паразитни болести при всяко температурно състояние в продължение на 3 години след завръщането, лицето незабавно да потърси медицинска помощ и съобщи на медицинския специалист за пребиваване в тропическа страна.