Всяка година от 1997 г. насам 15 март се отбелязва като Ден на здравния инспектор.               Специалността “санитарен инспектор” е разкрита с постановление на МС на 15.03.1967 г. поради нарасналите изисквания за хигиенен контрол и осъзнатата значимост за прилагане на хигиенните принципи. От тогава подготовката се извършва без промяна в продължителността на обучението – 3 години, и без съществени корекции в учебните планове и програми. Завършилите специалисти получават диплома за висше образование с образователна-квалификационна степен „професионален бакалавър по специалност инспектор по обществено здраве”. Съгласно Закона за здравето, приет от 39-то Народно събрание на 29 юли 2004 г., наименованието на длъжността "санитарен инспектор" е променено на "здравен инспектор". Първите специалисти завършват през 1971 г. с диплома за полувисше образование.

Учебните заведения, които подготвят санитарни инспектори, са три – в София, Пловдив и Варна, като подразделения на Медицинския университет. Практическото обучение се провежда в многобройните звена на Медицинския университет, Военно-медицинската академия, републикански центрове, водещи здравни заведения и заведения за социално подпомагане, аптечната мрежа.

Задачата на инспекторите е свързана с опазване здравето на хората:

-проверяват обектите с обществено предназначение и документите, удостоверяващи здравното състояние на персонала работещ в тях;

- вземат образци или проби от продукти и стоки със значение за здравето на човека; издават задължителни предписания при констатиране на нарушения;

-спират незабавно експлоатацията на обекти или на части от тях или извършването на дейности в случаите, когато е установана непосредствена опасност за живота и здравето на хората, свързано с разпространението на заразни заболявания или за възникване на отравяния;

-съставят актове при установяване на административни нарушения;

-съблюдават изпълнението на Националния имунизационен календар и динамиката на заразните заболявания.

Тяхната работа е свързана с усвояване и прилагане на Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Закона за шума, Закона за водите и др.

Това са специалистите, които се грижат за опазването на общественото здраве.