Отбелязва се за първи път на 10 октомври 1992 г. и първоначално стартира като годишна проява на Световната федерация за психично здраве с участието на тогавашния държавен секретар Ричард Хънтър. В Световната федерация за психично здраве членуват организации и лица от 112 страни от цял свят.

Всяка година на 10 октомври се отбелязва Световният ден за психично здраве. Той се провежда с подкрепата на Световната здравна организация (СЗО), с цел информираност на обществото за проблемите на психическото здраве.

Психично здраве - Психичното здраве е състояние на благополучие, равновесие и комфорт, при което човек е максимално работоспособен и удовлетворен от себе си и от това, което върши. Способен е да се справи с нормалните стресови фактори на живота; общува без напрежение с другите хора, активно се развива и усъвършенства.

Психичното здраве дава възможност за:

• нормално развитие и изява на човешките потенциали
• самостоятелен, смислен и удовлетворяващ живот
• изграждане на хармонични човешки отношения:

- със собствените си потребности, чувства и желания

- с общността, в която живееш – да взаимодействаш и се свързваш с другите хора по взаимно обогатяващ и подкрепящ начин

• пълноценна професионална изява
• отсъствие на трайно чувство на страдание, унижение или изолация.

Към отклоненията от безупречното психично здраве могат да се отнесат: умората и изтощението, депресията, неврозите, тревожността, страховете, комплексите и други. Това не са заболявания на психиката, а по-скоро психични проблеми, които притежават две основни характеристики:

• обективна: затруднява се поведението на човека, намалява се продуктивността и се влошава качеството на работата му, снижава се прецизността на действията му, усложняват се взаимоотношенията му с другите хора.
• субективна: човек с психологически проблеми изпитва душевен дискомфорт, преживява неудовлетвореност от себе си и недоволство от другите, неувереност в силите и действията си, безпокойство за бъдещето.

При по-продължително преживяване на душевен дискомфорт трябва да се потърси помощ от специалист (психолог, психиатър, психотерапевт), който може да ви помогне да:

• се справите с тъжните/ тревожните мисли, с чувството за безнадеждност и ниска самооценка;
• противостоите на трудностите;
• понесете загубите, които ви поднася съдбата.

При разглеждане на понятието “стрес” Ханс Селие въвежда понятието ”общ адаптационен синдром” и обосновава съществуване на три стадия в развитието на този процес.

Стадий на тревога- възниква при първо проявяване на стресор. След това организмът мобилизира своите резерви и включва механизми на саморегулация на защитните процеси. Ако реакцииите са ефикасни, чувството на тревога изчезва и организмът се връща към нормална активност.

                   Голяма част от стресовите състояния биват разрешавани през този стадий.

Стадий на резистентност (съпротива)- настъпва в случай на продължително въздействие на стресор и породена необходимост от поддържане на защитни реакции на организма.

Стадий на изтощение-отразява процеса на нарушено регулиране на защитно-приспособителните механизми с които разполага организма за борба с интензивни и продължителни стресове.

Стресовите въздействияс които хората се срещат в ежедневния живот и тяхната сила съществено се различават. Способността на човека за гъвкава и навременна реакция на предявените изисквания се явява решаваща за запазване на добро самочувствие.

Според данните на СЗО над 450 млн. души по света имат психични разстройства. Българите най-често страдат от тревожни разстройства – 11.4% от населението; разстройства на настроението (депресии и афективни състояния) – 6.2%; злоупотреби с вещества – 3.3 %. Статистиката показва, че у нас по-често боледуват жените, освен това те по-често се обръщат за професионална помощ от мъжете. По възрастови групи най-висок риск от заболяване от тежка депресия има групата от 20 до 34 години. За съжаление, все по-рядко хората с подобни проблеми се обръщат за помощ към лекарите.

Сред най-разпространените погрешни вярвания са, че хората с психични болести са опасни, че да имаш психично заболяване е срамно, че да потърсиш помощта на психиатър е срамно, че психичните болести не се поддават на лечение, че лекарствата не помагат. Психиатричната стигма е силна и неосъзната. Тя пречи за адекватно разбиране на характера на психичните проблеми. Не се разпознават , неправилно се интерпретират и пренебрегват значими симптоми на психични заболявания като хронични смущения в съня, апатия, липса на сили за извършване на елементарни ежедневни дейности, хроничен страх за незначителни неща и др.  

Статистиката  показва, че инцидентите, които приписваме на хората с психични разстройства, всъщност се извършват от хора в добро психично здраве – 93% и едва при  7% от случаите може да се говори за извършители с разстроена психика. В същото време 90% от сложилите край на живота си към момента на самоубийството са страдали от психично разстройство, много често нелекувано.

Психичните заболявания възникват от комплексен дисбаланс в химическата активност на мозъка, в комбинация с фактори от обкръжението. Добрата новина е, че те могат да бъдат лекувани и с подходящото лечение пациентите могат да водят продуктивен живот. С навлизането на персонализираната медицина и в частност персонализирана психиатрия, парадигмата на лечение се промени. С помощта на  фармакогенетичен  тест като Genecept Assay може да се избегне процесът на проба-грешка и да се скъси пътят до подобряване на състоянието на пациента. На база на теста, лекарите специалисти могат да изберат най-подходящата терапия и да оптимизират лечебните схеми на пациенти с депресия, тревожно разстройство, биполярно разстройство, шизофрения, обсесивно-компулсивно разстройство, синдром на хиперактивност и дефицит на внимание и други разстройства.

Да се потърси помощ за възстановяване на психичното благополучие, не означава непременно да сте "луд", а по-скоро профилактика на психични и някои физически заболявания. Никоя социална група не е напълно предпазена от психични разстройства, но рискът е много по-голям за бедните, бездомните, безработните, хората с ниско образование, жертвите на насилие, емигрантите и незаконно пребиваващите, малцинствата, децата и юношите, жените, с които е злоупотребявано, и възрастните, грижата, за които е занемарена.