10 ОКТОМВРИ - СВЕТОВЕН ДЕН ЗА ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ

 

Световният ден на психичното здраве се отбелязва за първи път на 10 oктомври 1992 година и първоначално стартира като годишна проява на Световната федерация за психично здраве с участието на тогавашния държавен секретар Ричард Хънтър.

В Световната федерация за психично здраве членуват организации и лица от 112 страни от цял свят. Тя е акредитирана за консултант на ООН и работи в тясно сътрудничество със СЗО, ЮНЕСКО, Върховния комисариат на ООН за бежанците /ВКБООН/, Европейската комисия по правата на човека, Международната организация по труда  /МОТ/ и др.

Отбелязването на 10 oктомври катоСветовен ден на психичното здраве цели да насочи вниманието на обществото към психичните проблеми и предизвика обществени дискусиисвързани спревенцията и лечението на психичните заболявания.

Психичното здраве не е просто отсъствие на психична болест, то е особен вид душевно благополучие, равновесие и комфорт, което прави човека максимално работоспособен, удовлетворен от себе си и от това, което върши. Психичното здраве на човека играе важна роля при комуникацията между индивидите и поражда желание за активно развитие иусъвършенствуване.

Според експертни оценки понастоящем значителна част от населението страда от психически разстройства, предизвикани от остър или хроничен стрес, придобиващмащаби на епидемия и представляващосновен социален проблем в съвременното общество.

Стресът като реално събитие за всеки човек започва на различни нива, с различни сили, продължителност и различен вид дразнители, т. с.тогава когато личността усети, че събитието или ситуацията предствлява за нея определена физическа или психическа опасност и няма да може ефикасно да отреагира. Механизмът на стреса може да спре своето развитие, ако човек направи ”преоценка” на значимостта на събитията до такова ниво, че тези събития да престанат да бъдат за него заплаха.

Използват се техники за преодоляване (неутрализиране) на стреса с цел отстраняване на чувството за опасност.

Опитът на много хора показва, че човек изгражда своите най – добрите качества едновременно чрез съпротива и приспособяване към обкръжаващата среда.

При разглеждане на понятието “стрес” Ханс Селие въвежда понятието ”общ адаптационен синдром и обосновава съществуване на три стадия в развитието на този процес.

Стадий на тревога- възниква при първо проявяване на стресор. След това организмът мобилизира своите резерви и включва механизми на саморегулация на защитните процеси. Ако реакцииите са ефикасни, чувството на тревога изчезва и организмът се връща към нормална активност.

                   Голяма част от стресовите състояния биват разрешавани през този стадий.

Стадий на резистентност (съпротива)- настъпва в случай на продължително въздействие на стресор и породена необходимост от поддържане на защитни реакции на организма.

Стадий на изтощение-отразява процеса на нарушено регулиране на защитно-приспособителните механизми с които разполага организма за борба с интензивни и продължителни стресове.

Стресовите въздействияс които хората се срещат в ежедневния живот и тяхната сила съществено се различават. Способността на човека за гъвкава и навременна реакция на предявените изисквания се явява решаваща за запазване на добро самочувствие. Редица експериментални изследвания показват наличие на  значими връзки между личностните показатели и реакциите за преодоляване на стрес.

Доброто психично здраве е състояние на благополучие, при което хората притежават умения да се справят с ежедневните стресови фактори. Профилактиката е от особено значение, тъй като всички ние сме подложени на ежедневен стрес, считан за един от основните рискови фактори при нарушенията в психичното здраве и възникването на редица заболявания.