Често задавани въпроси

1. Защо няма разделение на възрастови групи, както е по други градове, а се представя една и съща храна на деца от 8-месечна до 2-годишна възраст. До края на първата година ограниченията са много по-строги. Има ли изисквания за пълноценно седмично меню на детските млечни кухни? При въпрос в кухнята, от която вземам храна относно менюто, което не е написано, дори за деня на получаване на храната, получих следния отговор: "А, че то менюто може да се промени винаги, зависи какви продукти са останали." Чии остатъци ползват Млечните кухни? Отговаря ли храната в Млечните кухни на Наредбата за изискванията към състава, характеристиките и наименованията на храните за кърмачета и преходните храни в сила от 01.01.2008 г? На какъв период от време се извършва лабораторен контрол на храната, предлагана в Детските млечни кухни? 

Когато за първи път отидох да взема храна, бях приготвила стъклени бъркани, защото според мен стъклото е най-лесно за почистване и при затопляне със сигурност няма да влязат вредни вещества в храната. Жената, която сипваше храната ме уведоми, че трябва да си купя пластмасови кутии, за да не и се спукат стъклените буркани в ръцете. Това е изискване само на тази Млечна кухня, всички други предпочитат стъклото. Контролира ли някой как се разсипва и пренася детската храна? 
И не на последно място, каква е точно процедурата за подаване на сигнал към РИОКОЗ-Пловдив при съмнение в качеството на храната и поддържането на добра хигиена в Млечните кухни в града? Какви са хигиенните изисквания към обектите, които произвеждат и търгуват с храни - височина, санитарни възли, площ?

В Детските Млечни Кухни (ДМК) няма разделение по възрастови групи защото на практика не е възможно да се осъществи подобно разделение. Всички ястия се изготвят по Практическото ръководство за хранене на децата в яслена възраст на д-р Трифонова. В това ръководство разпределението по възрасти е отбелязано като “меню за деца от 1 до 1,5 години” и “меню за деца от 1,5 до 3 години”, но това се отнася само като структурен състав на менюто, докато тегловно и при двете възрастови групи разлики няма (първо – 50 гр., второ – 1 порция , трето – млечен крем – 150 гр.). Не трябва да се забравя, че това ръководство се отнася за детските ясли, където се предлагат сутрешна закуска, обяд и следобедна закуска, а в ДМК се предлагат ястия само за обяд! Това означава, че получените ястия трябва да се консумират от децата само на обяд.Цената, която плащат родителите, е една и съща за храната на всички деца, независимо от тяхната възраст и не би трябвало да получават различно количество. 

Изискванията за пълноценно седмично меню в ДМК са същите както при детските ясли и детските градини, а именно съставяне на предварително меню и задължително изнасяне за родителите меню за деня (при ДМК се изисква и отбелязване на грамажите за първо, второ и трето ястие). В детските ясли, в които има и ДМК редовно се съставя предварително седмично меню, както за децата от детската ясла, така и за децата, ползващи ДМК. Често пъти менюто за едните и другите съвпада, но изписването става разделно. 
При изготвянето на детските ястия не би трябвало да се ползват някакви отпадъци. Всички хранителни продукти задължително се изписват точно по цитираното ръководство и най-важното – тези хранителни продукти да се вложат цялостно в ястията на децата. При точно изписване и точно влагане остатъците от хранителни продукти не могат да останат. 
Не съществува правило в какви съдове трябва да се порцират ястията за децата. Нашето мнение е, че стъклените съдове са по-подходящи (по-лесно се измиват), но наистина съществува риск от чупене на използваните стъклени бурканчета в резултат на по-високи температури на готовите ястия. Чистотата на съда е главно задължение на родителите. 
Лабораторен контрол на храната от ДМК се извършва от здравните инспектори при РИОКОЗ Дирекция “Здравен контрол”, отдел “Контрол на хранителни обекти и храни”. По предварителен годишен план и оценка на риска този род обекти се проверяват годишно четири пъти минимум и при необходимост. За обектинвизиране на контрола се извършва микробиологичен анализ на работната среда и храна. Готовата храна се транпортира до разливочните пунктове със специализирани транспортни и термофорни казани. 
Физиологичен контрол не се осъществява поради липса на Физиологична лаборатория. 
При хигиенните проверки на детските ясли с ДМК и на самостоятелните ДМК здравните инспектори винаги извършват и проверка за разпределението на порциите.

 

2. Какви са хигиенните изисквания към обектите, които произвеждат и търгуват с храни - височина, санитарни възли, площ?

За повече информация може да се запознаете с:

НАРЕДБА № 5 ОТ 25 МАЙ 2006 Г. ЗА ХИГИЕНАТА НА ХРАНИТЕ ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО И МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО И ГОРИТЕ
В сила от 01.09.2006 г.
Обнародвана в Държавен Вестник бр.55 от 7 Юли 2006 г.

 

3. Може ли при смяна на наемателите (пререгистрация) в обект за търговия с храни, обекта да функционира преди извършване на проверката от районния здравен инспектор?

Не, това не е разрешено!

4. Къде могат да бъдат открити наредбите към производители и вносители на козметични продукти?

За подробна информация по този въпрос може да се запознаете със следните наредби:

НАРЕДБА No.36 ОТ 30 НОЕМВРИ 2005 Г. ЗА ИЗИСКВАНИЯТА КЪМ КОЗМЕТИЧНИТЕ ПРОДУКТИ ИЗДАДЕНА ОТ МИНИСТЕРСТВО НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
Обнародвана в Държавен Вестник бр.101 от 16 Декември 2005 г.,
изменена и допълнена в Държавен Вестник бр. 44 от 30 Май 2006г.

НАРЕДБА № 23 ОТ 17 МАЙ 2001 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ПРЕДСТАВЯНЕ НА ХРАНИТЕЛНАТА ИНФОРМАЦИЯ ПРИ ЕТИКЕТИРАНЕТО НА ХРАНИТЕ
Обнародвана в Държавен Вестник бр.41 от 13 Май 2005 г.

 

5. Кои са наредбите по етикетировката към хранителни и нехранителни продукти?

НАРЕДБА ЗА ИЗИСКВАНИЯТА ЗА ЕТИКЕТИРАНЕТО И ПРЕДСТАВЯНЕТО НА ХРАНИТЕ
приета с Постановление на Министерски съвет No.136, обнародвано в Държавен Вестник
бр.62 от 2000 г. и Постановление на Министерски съвет No.213, обнародвано в
Държавен Вестник бр.82 от 2005 г.

6. Необходимо ли е HACCP система за за малка сладкарска работилница със временен статут за производство на нетрайни сладкарски изделия и предлагане на място?

Съгласно чл. 18 ал. 1 от Закон за храните, обн. ДВ бр. 90/99 г., изм. ДВ бр. 31/2006 г. производителите и търговците на храни внедряват, прилагат и поддържат система за анализ на опасностите и критични контролни точки, а когато цялостното внедряване е неприложимо – процедури в съответствие с принципите на HACCP . Във връзка с категорията на обекта и според степента на риска се изисква прилагането на необходимите процедури, основани на принципите на НАССР така, че от страна на оператора с храни да се докаже, че опасностите са индентифицирани и могат да бъдат контролирани. Основната отговорност носи лицето, което произвежда или търгува с храни. То трябва да докаже, че избраният от него и прилаган вариант на система за управление на риска е ефективен и гарантира безопасността на храните. Има разработено и одобрено от компетентните органи Ръководство за добри практики и НАССР за бранша на хранителната индустрия – сладкаропроизводство. Ръководството е базово и би могло да помогне при разработването на система за управление на безопасността на храните в обекта.

 

7. Къде можем да открием списъка на консултантските фирми, изготвящи системата HACCP?

РИОКОЗ не разполага със списък на консултанските фирми. Лицензирани фирми извършват сертификация по ISO .

8. Фирмите трябва ли да са лицензирани?

В Законодателството няма изискване НАССР процедурите да бъдат сертифицирани. Всяка инициатива за предприемане на такова сертифициране произлиза като частна инициатива на производителя или търговеца. Ефективността на системата за управление, безопасността на храните се доказва в хода на официалния контрол, чрез извършване на инспекции и одити от страна на компетентните органи.

9. Кога е крайния срок за изготвяне на HACCP система?

Срокът за внедряването, приложението и поддържането на системата е 01.01.2007 г.