ХРАНЕНЕ НА ДЕЦАТА ОТ 1 ДО 3 ГОДИШНА ВЪЗРАСТ

 Начинът на хранене на детето в първата година от живота съществено се отличава от храненето му до 3-годишна възраст.

            Това е обусловено преди всичко от възрастовите анатомо-физиологични особености на детския организъм и характера на обменните процеси. След 1 година детето продължава да расте. Развиват се и се усъвършенстват всички органи и системи, включително и органите на храносмилателната система. В тази възраст нараства ферментационната активност на храносмилателните сокове. Увеличената вместимост на стомаха позволява да се увеличи обемът на храната приемана при всяко хранене, като се намали броят на храненията. Постепенно се развива дъвкателния апарат. Още в края на първата година детето има 6-8 зъба, а към 16-18 месеца прорязват първите кътници. Това дава възможност на детето не само да отхапва, но и да дъвче по-твърда храна, ако своевременно се проучва на това. Дъвкането спомага за по-активното отделяне на храносмилателните  сокове, в резултат на което се подобрява смилането на храната. В тази възраст се развиват и стават по-диференцирани вкусовите възприятия. Детето привиква към вкусовите качества на различни хранителни продукти. Обменните процеси протичат по-интензивно,  повишават се приспособителните и компенсаторните възможности на детския организъм.

            Всичко това позволява храната на детето след първата година постепенно да се разнообразява и да се приближи по състав, вид, вкус и консистенция до храната на възрастните. Това обаче не означава, че може да му се предлага направо храната на възрастните. В това отношение майките често допускат груби грешки, особено във възрастта от 1 до 1,5 години. В едни случаи малкото дете, получавало като бебе предимно млечна фино пасирана храна, след първата година се захранва изведнъж с обща храна, най-често от супата или соса на  ястията на възрастните. В други случаи  до 3 годишна възраст  детето се храни с бебешка-  кашава храна. Храненето и в двата случая е неправилно и непълноценно.

 Затова преходът от бебешката към общата храна трябва да се  извършва постепенно със специално приготвена т. нар.” преходна храна”. Захранването на детето трябва да се извършва постепенно  и настойчиво от страна на майката.

Тъй като от 1 до 1,5-годишна  възраст развитието на дъвкателния апарат още не е завършено, храната трябва да бъде мека полукашава едро  пасирана, а не твърда и суха.

През първата половина на втората година месото се дава смляно под форма на кюфтета на пара, пудинги, мусака със зеленчуково пюре и др. Месото може да  се приготвя като печени кюфтета, шницел от мляно месо и други ястия. Рибата е ценна храна, препоръчва се  прясна , сготвена, а не солена или консервирана. Количеството на млякото  в същата възрастова групане бива да надвишава 500 гр. дневно. Наред с месото то е главен източник на белтъчини от животински произход.

 При храненето   на детето  от 1 до 3 години се допуска внасянето на нови храни, които не се разрешават за деца под 12 месеца. С навършване на една година  детето вече може да приема цяло яйце, а не само жълтък. Захранването на детето с яйчен жълтък става след навършване на 6 месечна възраст постепенно. Само  децата, показали чувствителност към белтъци, внасянето на яйчен белтък в храната им  се отлага. Препоръчително е децата  да получава   дневно  от половин  до едно  яйце като компонент  в супата, ястието, десерта или сварено.

Основни  доставчици  на соли и водноразтворими витамини са плодовете и зеленчуците, които трябва да се включват задължително не само в ястията, но да се поднасят и в сурово състояние. Зеленчуците и плодовете за тази възрастова група се препоръчва  да бъдат ситно  настъргани.