На вниманието на медицинските специалисти от здравните кабинети в училищата!

 

Проучване на Националния център по обществено здраве и анализи

на тема  -  “Влиянието на целодневното обучение при учениците от първи клас”

 

Проучването е представително за гр. София и е проведено в началото и в края на учебната 2010/2011г. в пет столични училища с участието на 789 първокласника.

Резултати и изводи:

1.     Психо – физиологичната оценка на динамиката на работоспособността на изследваните деца показва, че както в началото така и в края на учебната година дневното и седмичното натоварване води до напрежение в механизмите на сърдечно – съдовата регулация при учениците на целодневно обучение. Основното учебно натоварване е за сметка на сутрешните редовни занятия. При почти всички ученици, след завършване на учебните часове е констатирано занижено ниво на работоспособност.

2.     Седмичния хорариум на първокласниците в обследваните училища варира между 23 - 25 часа. Учебната натовареност отговаря на изискванията на Наредба №24 от 2006г. на МЗ.В следобедните часове режима на първокласниците при целодневна организация на обучение е приблизително еднакъв. Поради недостиг на учебна база не се осигурява самостоятелна класна ктая за всички първи класове при провеждане на следобедните занимания, което налага сформиране на сборни групи. В рамките на целодневното обучение, учениците прекарват средно по пет астрономични часа на чиновете от които 2 часа за самоподготовка. При проучването се констатира, че само част от учениците не успяват да подготвят домашните си в рамките на следобедната самоподготовка, не защото времето е недостатъчно, а защото са преуморени и трудно се концентрират.

3.     Оценката на физическото развитие и здравния статус на първокласниците е изготвена въз основа на регистрираните в ЛАК данни от профилактичните прегледи от ОПЛ.

Анализът показва, че здравословното състояние на учениците е добро.

4.     Учебната среда в голяма степен отговаря на нормативните изисквания. Спортната база обаче е недостатъчна, което налага приспособяване на класните стаи като “втори” физкултурен салон за най - малките ученици. По отношение на храненето са осигурени подкрепителни сутрешни закуски и обедно хранене. Следобедна закуска не е осигурена.

5.     Резултатите от анкетното проучване показват, че 78% от родителите одобряват въвеждането на целодневно обучение, но само 9,8% от тях смятат, че то трябва да е задължително. Преобладаващата част от анкетираните учители / 73% / одобряват въвеждането на целодневни обучения но при наличието на определени условия, каквито в по – голяма част от изследваните училища все още няма.

Заключение:

Целодневното обучение във вида в който се провежда в изследваните училища, не се отразява неблагоприятно върху здравето на децата. Преобладаващата част от изследваните първокласници се адаптират успешно към условията на целодневно обучение.

С цел оптимизиране на целодневното обучение и постигане на благоприятен ефект върху здравето на децата, Министерство на здравеопазването дава следните препоръки:

·        Да се планират по – големи и по – разнообразни междучасия с оглед намаляване на умората при провеждане на сутрешните редовни занятия. Заниманията които се провеждат след обяд да се редуват с почивкипрез 30 – 35 минути.

·        Часовете за самоподготовка да се намалят от 2 астрономични часа на 1 ч. – 1.30ч. за сметка на заниманията по интереси и спорт.

·        Седмичният хорариум да се състои от 23 – 24 часа, при спазване на регламентираните изисквания за съставяне на седмичните учебни разписания.

·        В началото на месец ноември да се планира кратка ваканция за най – малките ученици.

·        По време на учебните часове да се планира раздвижване на децата чрез леки физически упражнения. От особена важност е правилният подбор на ученическите раници. Препоръчително тегло  на пълната ученическа раница е 10 – 15% от теглото на ученика.

Направените изводи и препоръки  от проведеното проучване са предоставени на Министерство на образованието, младежта и науката за становище.

 

Съгласувано:

Директор Дирекция “ПБПЗ”

                 /Д-р Г. Карауланова/