ЙОДИРАНАТА СОЛ – УНИВЕРСАЛНО СРЕДСТВО ЗА ПРОФИЛАКТИКА НА ЙОДДЕФИЦИТНИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ

 

Йоддефицитните заболявания са група болести и нарушения в развитието, които са обусловени от намален прием на йод, имат ендемичен характер поради екзогенен йоден дефицит и могат да бъдат предотвратени чрез адекватен йоден прием.

Към тях се отнасят:

ендемичната гуша и усложненията й;

Ø  хипотиреоидозата (намалена функция на щитовидната жлеза);

Ø  изоставане в нервно-психическото развитие, проявяващо се в различна по степен умствена изостаналост, от които най-тежката е кретенизмът;

Ø нисък ръст и изоставане във физическото развитие и половото съзряване;

Ø двигателни, говорни или слухови дефекти;

Ø разстройства в репродукцията – аборти, мъртвораждаемост, стерилитет и др.

Най-широко разпространена е ендемичната гуша, а с най-тежки последствия за индивида, семейството и обществото е изоставането в нервно-психическото развитие.

Смята се, че недостатъчният прием на йод по време на бременността и в детската възраст е най-съществената причина за разпространението на умствената изостаналост сред населението в света.

 

Характерът и тежестта на нарушениятапри йоддефицитните заболявания зависят от средния дневен прием на йод:

100 – 200 мкг: липсват нарушения

50   -  80  мкг: повишен риск за аномалии на плода

25   -  50  мкг:  дифузна струма (увеличена шитовидна жлеза); психично изоставане; спонтанни аборти; вродени аномалии

10 - 25 мкг: високостепенна и нодозна (възлеста) гуша; интелектуален дефицит; кретенизъм; психомоторни дефекти; инфертилитет.

За възникването на йоддефицитни заболявания значение имат и някои допълнителни екзогенни фактори като нерационално хранене, хронични стомашно-чревни заболявания, прием на медикаменти (сулфанилурейни препарати, литиеви соли и др.), хронична експозиция на химически съединения, използвани в селското стопанство или индустрията. Фамилните и индивидуалните генетични фактори съучастват в изявата на патологичните нарушения, но не са определящи в етиологията на йоддефицитните заболявания.

 

По данни на СЗО около 30 % от населението на 118 държави населява йоддефицитни райони  - общо над 1,5 милиарда души.

Почвите, водата и въздухът в планинските и полупланинските райони са бедни на йод. Населението в тях приема по-малко количество йод с храната и водата и е изложено на значително по-висок риск от развитието на йоддефицитни заболявания.

България е част от Балканския йоддефицитен район – един от най-засегнатите в Европа. Планинските и полупланинските райони съставляват около една трета от територията на страната и са населявани от около 4 милиона души.

Дневните нужди от йод са в зависимост от възрастта. Новородените се нуждаят от 40-50 мкг, децата от 6 до 36 месеца – от 70 мкг, от 4 до 6 г. – 90 мкг, от 6 до 12 г. – 120 мкг, над 12 г. и при възрастни лица – 150 мкг. По време на бременност и лактация дневните нужди нарастват до 200-220 мкг.

 

Основен източник на йод е храната. При нормално съдържание на йод в биосферата и при смесен режим на хранене около 60 % от нуждите се осигуряват от животинските продукти, около 30 % - от растителните храни и около 10 % - от питейната вода. Основни или единствени източници на йод при кърмачетата са майчината кърма и кравето мляко.

С най-богато съдържание на йод са рибата, мекотелите, млечните произведения, зелените части на растенията и особено орехите.

 

Универсално средство за профилактика  на йоддефицитните заболявания е използването на йодирана солв домакинството, обектите на общественото хранене и производството на хранителни продукти.

     С използването на йодирана сол България постигна успех в елиминирането на йоддефицитните заболявания, като от 23% през 90-те години на миналия век те спаднаха до 2.8%, което е под равнището на значимост за общественото здраве.   

Този успех е оценен високо и през 2007 г. нашата страна беше сертифицирана официално с писмо на четири международни организации - Мрежата за устойчиво елиминиране на йодния дефицит, Международния комитет за контрол на йоддефицитните заболявания, УНИЦЕФ и Регионалния офис на СЗО като страна, елиминирала йодния дефицит и йоддефицитните заболявания като здравно-социален проблем.

        За ефективна йодна профилактика е необходимо:

  1. Ежедневна употреба на йодирана сол (не повече от 5 г. дневно), чийто срок на годност не е изтекъл.
  2. Съхраняване на йодираната сол в плътно затворени сухи съдове.
  3. Прибавяне на йодираната сол към ястията в края на термичната им обработка.